You are not connected. Please login or register

Пицария "Warm"

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Пицария "Warm" on Пет Юли 01, 2011 4:28 pm


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

2 Re: Пицария "Warm" on Пон Юли 04, 2011 10:58 am

Прокарах ръка по челото си с идеята да отстраня потта,стичаща се по него.На мястото на изчезналите капки обаче се появиха нови и аз се отказах.Осъзнах,че жегата щеше да ме измъчва,поне докато не станаше полунощ.
Погледнах часовника си и установих,че е време за вечеря.Идеално,и без това имах нужда да пийна нещо студено.
Лутах се няколко минути из улиците,докато не забелязах една пицария точно насреща ми.Вече бях уморена,затова седнах на една от свободните маси навън-повечето хора бяха предпочели да седнат вътре на климатик.За мен нямаше значение-знаех,че една студена бира можеше да изгони жегата.
Заведението се намираше на една от малките улички в града и очевидно не беше много посещавано.Изглеждаше като едно от малките бистра,пръснати из Париж,и за момент ме накара да се усмихна и да си спомня за родния дом.Келнерът дойде и ми донесе меню с огромна усмивка.Кимнах му в отговор и плъзнах очи по редовете.Предлагаха интересни испански ястия със странни екзотични имена,които на мен ми се сториха изключително заинтригуващи.Нямах много пари,затова и не бях сигурна кое да си поръчам-изборът беше така голям!
Въздъхнах,когато усетих,че стомахът ми се обажда.Поръчах си някаква патица с ананас и зеленчуци и голяма бира.Надявах се парите да ми стигнат,за да мога да платя сметката си.

Малко хора минаваха покрай мен,но всеки случаен минувач се заглеждаше с интерес .Отвътре на пицарията се носеше приятна музика и очевидно хората се заинтригуваха от атмосферата.Една двойка се настани на съседната маса и започнаха да си гукат влюбено.Прииска ми се да си тръгна веднага,но устоях,защото знаех,че храната ми съвсем скоро ще дойде.
Не си носех книга с мен,макар че така правеха повечето самотни хора на вечеря.Нямах желание да се загубвам из буквите,предпочитах да се оглеждам наоколо.Като една бъдеща актриса,вярвах аз,трябваше да се уча от жестовете и поведението на хората,за да мога да се превъплатя във всяка роля.Ето една самотна майка с дете-виждах как ръцете й се движеха унесено,как очите й шаваха притеснено,сълзите,които напираха да излязат всеки път,щом бебето й нададеше вик.А след нея забързан господин с куфарче и костюм,очевидно уморен от дългия работен ден.Беше толкова угрижен,май главата му не си бе тръгнала от работното място.

Келнерът ми донесе патицата и аз му благодарих на испански.Той само се засмя и ми каза,че е американец и не знаел какво значи това.Аз също се усмихнах развеселено,отпивайки от бирата си.Пожела ми хубав апетит и се отдалечи,очевидно поободрен от случката.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Пицария "Warm" on Пон Юли 04, 2011 4:12 pm

Днес Том беше в настроение. Той попринцип си беше, но днес то бе по-голямо от обикновено. Радваше се поради някаква, неразбираема за другите около него, причина. Цялата сутрин бе прекарал в гората. За някои това място би било ужасяващо, ходеха там когато се чувстват самотни, отхвърлени от обществото или поради някоя друга злощастна причина. Но интереса към гората за Том бе свързан със съвсем различно нещо. Той търсеше едно специфично растение, чието име не бе запомнил, но картината се бе отпечатала в съзнанието му и не му даваше мира. Искаше да го види. Нямаше да го къса или наранява по някакъв друг начин, присъщ за хората. Бе удивен от наситено синия цвят на картината. Чудеше дали наистина съществува такова цвете.
Но така и не го намери. Бе претърсил една доста внушителна област, но нямаше и следа тези цветя да съществуват. Той не се отчая. Знаеше, че и утре е ден и тогава може би ще има повече късмет. Това негово качество бе трудно изградено, но необходимо, най-вече заради факта, че имаше по-малък брат. Трябваше да се примирява и да оставя нещата така, както са. Понякога това можеше да го дразни, но не трябваше да му обръща внимание, а просто да продължи напред.
Вечерта реши да отиде до Пицарията "Warm". Там работеше един негов много добър приятел, а за жалост, понякога и той. Даваше смени когато някой отсъстваше. Шефът им нямаше нищо против да има още една работна ръка. Документи нямаше. Просто работа и след това - пари на ръка. Нищо не се записваше. Беше по памет. Но и двете страни бяха доволни от сделката, така че нямаше проблеми.
Вътре имаше пиано. Том ги обожаваше. Погледът му бе като на малко дете пред подаръците си за Коледа. Беше ходил на уроци преди, но уви за кратко. Наложи се сам да се учи. Взимаше листове вкъщи, измъчваше се докато ги разчете, но накрая насладата бе прекалено голяма, за да се откаже следващия път. Беше наизустил няколко и сега реши, че щом има пиано - трябва да има и пианист! А и едва ли шефът щеше да има нещо против.
Започна с нещо оживено като "Турският марш". Хората се заслушаха. Започнаха да влизат и други. Ако можеше да остане тук, да има работата на пианист, да не се тревожи за нищо. Да няма семейство, минало, кариера, която да гони... всичко щеше да е толкова по-лесно!
Когато свърши изпълнението му, той се изправи, затвори капака на пианото, поклони се пред скромната си публика от десет човека и отиде на бара да види Джордж. Така се казваше този негов приятел. И му изглеждаше превъзбуден. Обикновено само чакаше тези смени да свършат, но нещо го бе зарадвало този път. Още преди да го попита какво му става, той го изпревари:
- Няма да повярваш! Имаме клиентка, която говори испански! - усмивката на лицето му бе толкова нелепа. Добре, че наоколо нямаше огледала, че да се види.
- Е, и?
- Иди я виж и тогава ми се прави на незаинтересован! - погледна ме предизвикателно, вточвайки ми табла и престилка. - Хайде, отивай!
Том се огледа. Нещо му липсваше. Не можеше просто така да отиде с празни ръце. Имаше табла, но това не се броеше. Освен ако не бе направена от шоколад, разбира се.
- Дай ми една мелба. - каза накрая, решително. Събеседникът му обаче го изгледа странно и се наложи момчето да го повтори. - Трябва ми за претекст. Не можеш просто да ходиш и да зяпаш хората.
Накрая Джордж склони и му даде мелбата. Тук ги правеха хубаво. Слагаха много сладолед, плодове, заливка и най-важното - чадърче! Без него изглеждаше незавършена. Беше като черешката на тортата.
Излезна, търсейки с поглед момичето, за което говореше приятеля му. Тъй като бяха само две маси изборът, на коя да даде мелбата не бе труден. На едната стояха двама влюбени, което директно отпада. Оставаше момичето с кестенявата коса на другата. Джордж бе прав, наистина бе красавица. И говореше испански. Том беше впечатлен засега.
Пое си въздух, разроши косата си с едната ръка и тръгна напред. Трябваше бързо да даде мелбата, за да не се разтопи в ръцете му.
- Добър вечер, госпожице. - остави чинията на масата пред нея и усмивката се появи на лицето му. - Специален подарък от таен обожател. - засмя се, помисляйки си за физиономията на Джордж щом му каже. - Той би оценил жеста, ако харесате десерта, защото той сам е негов създател.
Така си и беше. Налагаше се да го чака, докато приятеля му внимателно подреждаше нещата на мелбата.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Пицария "Warm" on Пон Юли 04, 2011 6:06 pm

Приключих бързо с яденето си и останах изключително доволна.Ако бях от онези хора,които всяка вечер вечеряха по заведения,определено щях да идвам тук по-често и да опитам всичките им деликатеси.
Привършвах с бирата си,когато се появи друг сервитьор и остави огромна мелба пред мен.Той беше симпатичен,а десертът-още повече.Помислих си,че отдавна не бях яла сладко и че сладоледът нямаше да ми дойде зле,но после се сетих,че не съм го поръчвала.Отворих уста да кажа нещо,но той ме прекъсна.Обясни ми,че било от таен обожател.
Засмях се.
-И този таен обожател има ли си име?-попитах,прехапвайки леко устната си с идеята да не се разсмея силно.
Келнерът се замисли,после поклати глава.
-Сигурен съм,че би предпочел да остане в неизвестност.Но ако наистина харесате десерта,може да отидете на бара и да попитате кой го е направил-отвърна ми спокойно,докато лека усмивка се разливаше на лицето му.
Наклоних главата си на една страна,свивайки рамене.
-Е,добре.Но предайте на приятеля си,че е по-правилно да дойде сам при мен и да ми се представи,а не да праща вас на разузнаване.
Очевидно го развеселих,защото го накарах да се усмихне широко.
-А може и сам да съм поискал да дойда,откъде сте толкова сигурна,че някой ме е изпратил?
Погледнах го,вдигайки едната си вежда.Облизах устните си,преди да отговоря.
-Не съм вчерашна.Ако си дошъл тук,за да видиш как изглеждам,досега вече щеше да си седнал при мен и да си поръчал още питиета.
Мисля,че самочувствието ми едновременно го развесели,но и очуди.
-Какво ви кара да мислите,че съм харесал това,което виждам?
-А защо иначе още ще стоиш тук?-усмихнах се възможно най-невинно,очаквайки отговора му.
По природа ми беше да дразня хората и да изпитвам търпението им.Момчето пред мен ми беше много симпатично,затова се стараех да се държа възможно най-прилично,но сякаш темпераментът ми не ми позволяваше.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Пицария "Warm" on Вто Юли 05, 2011 7:16 am

Том не скри явното си впечатление от момичето на масата. Може би Джордж бе прав и наистина имаше нещо специално в нея... Като се сети за Джордж, се обърна към заведението, но единствения знак, който видя, бе този да спре веднага. Бе размислил? Толкова рано? Той можеше да се е отказал, но не и Том.
- Добре, печелите. - отвърна, сядайки на празния стол срещу нея. Не го биваше много в това и той си го признаваше с ръка на сърцето. За него приятелството бе най-важно. След това идваше любовта, но тя заемаше толкова малко място в самия него, че някои хора биха се учудили, че изобщо я има. Нямаше време. Все бързаше за някъде. По задачи или не нямаше значение, но сякаш никога не можеше да се качи на този "влак на любовта". Както и да е, това не беше една от любимите теми на Том, затова той побърза да я замени с друга.
Усмихна се на момичето по онзи забавен му начин, с който искаше да каже "печелите битката, но не и войната".
Зачуди се дали да я почерпи нещо за пиене, както сама тя бе споменала, но след сладоледа едва би й се искало това.
След още няколко минути размисъл, най-накрая реши да започне просто с името си.
- Аз съм Томас Валмонт. - подаде ръката си напред да се здрависат. Момичето малко се зачуди преди да я поеме, но накрая го направи. - Спокойно, не хапя.
Погледът му попадна вътре в заведението. Повечето хора от преди малко ги нямаше. Май се приготвяха и да затварят след последните три маси. Тогава му хрумна една идея. От една страна за привличане на клиенти0, отново, а от друга просто така - за забавление. Втората винаги надделяваше като цел.
- Имам един въпрос... - решаваше как да го формулира. - Имате ли желание да дойдете вътре за малко? Ако не ви хареса, ви връщам обратно веднага, обещавам. - направи театрален поклон пред нея и зачака отговора й.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Пицария "Warm" on Вто Юли 05, 2011 2:51 pm

Стараех се да не се усмихвам прекалено много,но чарът му искрено ме забавляваше и ме караше да правя щастливи гримаси повече,отколкото ми се искаше.
Замислих се за секунда преди да отговоря.
-Ако ми обещаете,че тайният ми обожател няма да ме нападне отнякъде,то тогава може и да приема предложението ви.
Томас кимна одобрително.
-Мисля,че мога да ви го гарантирам,да.-блясъкът в очите му ме убеди повече отколкото самите му думи.-Но-той вдигна ръце пред себе си,в знак "изчакай един момент"-първо може би трябва да ми кажете името си.
Надявах се да го избегна.Харесваше ми да си говоря с него,но името ми беше нещо прекалено лично,нещо,което не исках да казвам.Просто защото обикновено ме свързаха с работата ми,а аз не желаех да ставам известна с това,че се снимам в такъв тип филми.
Въздъхнах.
-Започни да ми говориш на "ти" и тогава може да благоволя да споделя тази лична информация.-отвърнах закачливо.
Момчето се засмя.
-Задължение ми е да ви говоря учтиво,госпожице.
Кимнах,опитвайки се да остана възможно най-сериозна.
-Наричай ме Марион,моля те.И избягвай учтивостите,не съм такова момиче.Предпочитам да се отнасяш с мен като с нормален човек,не като с кралска особа-изправих се и погълвайки последната глътка от бирата си,го погледнах.
-Е,влизаме ли?
Томас се усмихна.Харесваше ми начинът,по който го правеше-караше ме да се заглеждам в лицето му.Имаше нещо странно познато във въшния му вид и почти бях убедена,че съм го виждала някъде.
Не ми остана много време да мисля,защото той тръгна пред мен и се наложи да го последвам.Отвори ми вратата като истински кавалер и аз се засмях-от дълго време никой не се беше държал с мен като с принцеса.
-След теб,Марион.
-Ето виж,не било толкова трудно.

Вижте профила на потребителя

7 Re: Пицария "Warm" on Сря Юли 06, 2011 12:19 pm

Беше си наумил да седне отново на пианото, но щом влезе му хрумна друга, по-добра, идея. И тъй иначе имаше малко хора, още по-малко поръчки при това. Нямаше да пречат на никого.
При мисълта за "промяна в плана" Том се усмихна на момичето, като един от онези анимационни герои, над чиито глави се появяват светнати лампички.
- Чакай малко. - смигна й и тръгна към бара. Човекът, който работеше зад него бе от Южна Африка. Много добър танцьор и ненадминат певец. С Том не бяха кой знае колко близки, но русокосият реши, че може да го помоли за услуга. Едва ли ще имаше нещо против... или поне не много.
Отиде до него, изкашля се многозначително да привлече вниманието му. След това веднага замени тази официална визия с приятелска усмивка.
- Имам нужда от услуга. - започна простичко. Барманът го погледна накриво в началото, но после реши, че няма какво да губи, ако го изслуша. - Става въпрос за кухнята... Има ли начин да ми я услужиш за час-два?
- Не! В никакъв случай! Аз да не луд ти дам кухня? - може да се каже, че не бе научил добре езика ни. Това бе и една от причините да се откаже от пеенето си и да започне работа в ресторант. Или пицария като тази. Въпреки че имаше потенциал за много неща, ученето на езици не бе едно от тях.
- Моля те. Ще видиш, че всичко ще си е на мястото. А ако се наложи ще се договорим за изработването. - лицето на Том изглеждаше толкова спокойно. Искаше да накара човека да му се довери и определено го постигаше с това зряло изражение.
Барманът не бе вчерашен. Знаеше, че всичко нямаше да си е на мястото, все щеше нещо да се е объркало "случайно", но в крайна сметка склони и му подхвърли ключовете.
Преди да го пусне да мине, му каза със строго изражение:
- В петък - две смени! - бутна широко вратата и се върна обратно на работа.
Том се ухили до уши. Обърна се към Марион и й направи знак да дойде. Водеше я в кухнята, където стояха всички тези невероятни продукти, а и ястия, които предлагаше това заведения. Някои идваха от много далече и струваха повече отколкото някой би си представил да даде. Но както казваше шефът им - "Не е важна цената или количеството, а самото качество!". Това го правеше и уязвим за някои шарлатани-продавачи на лоша храна.
- Е, какво мислиш? - попита Том святкайки тока на помещението. То не бе голямо, но можеше да се нарече уютно. Имаше маса и няколко високи стола към нея. Момчето дръпна единия, за да се настани Марион на него и тръгна към шкафовете. - Тука някъде беше шоколада... Знаеш ли, има много интересни десерти, направени с него?

Вижте профила на потребителя

8 Re: Пицария "Warm" on Сря Юли 06, 2011 9:16 pm

Постарах се да не изглеждам прекалено впечатлена.Трябва да призная,че нямаше да е за пръв път мъж да се опитва да си спечели вниманието ми,но Томас надминаваше очакванията ми.Представях си нещо по-тривиално като да ми направи серенада или да ми подари роза.Но да ме вкара в кухнята на заведението,в което работеше-това си беше чиста лудост,имайки предвид,че можеше да загуби работата си.
Усмихнах му се леко.
-Може би ще те изненадам,но да.Запозната съм с една голяма част от шоколадовите десерти.
Томас ме погледна с едно око,докато тършуваше из един шкаф.Дори в гръб можех да позная,че се усмихва по онзи сладък начин,който ме караше да го гледам.
-Е,значи едва ли ще имаш нещо против и сам да ти измайсторя нещо?-попита уж нехайно,изваждайки голяма купа и миксер пред себе си.
Свих рамене.Трябваше да се правя на достатъчно незаинтересована,за да държа интереса.
-Съмнявам се,че можеш да ме изненадаш.Повярвай ми,опитвала съм много неща.
Неусетно се бях приближила до него,оставяйки празния стол зад мен.Предпочитах да гледам отблизо какво прави и по-точно как .
-Имай ми доверие,Марион-засмя се Томас и аз си помислих,че името ми звучеше по-добре с неговия акцент,а не по странния френски начин,който го произнасяха всички.
-Не е ли достатъчно,че те оставих да ме доведеш в напълно празна кухня,въпреки че съществува шанса да си сериен убиец?-подразних го леко.
-О да,ще те убия с фонтан от шоколад.-отвърна той през смях,докато забъркваше нещо в купата.
Помълчах за малко.Усмихвах се.Не исках да развалям мига след последния му отговор.Очевидно е,че се стараеше,а беше забавен и сладък,та си помислих - е какво пък толкова?Нямаше да е първия,а едва ли щеше да е и последния път,в който се захласвам по напълно непознат.Това ми беше в природата-мистерията винаги ми се бе струвала най-сладка ; онова,което не биваше,го исках най-силно.
-Знаеш ли,че шоколадът действа като афродизиак за жените?-попитах изведнъж с усмивка.Не знаех от къде ми беше дошло наум,нито защо го казах.Спомням си,че го бях чула от моя любим режисьор Майк по време на снимките на един от филмите ми - беше ми дал цял шоколад,за да "потърся страстта в себе си".Жалко,че тогава не осъзна,че проблемът всъщност беше в партньора ми,а не в мен самата.
Тръснах глава,за да прогоня спомените си.
Томас ме гледаше с широка усмивка.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите