You are not connected. Please login or register

Тъмните улички

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Тъмните улички on Пет Юли 01, 2011 9:22 am


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

2 Re: Тъмните улички on Нед Юли 03, 2011 1:00 pm

Bell Clarke

avatar
I'haven lost anything except my mind
Сякаш току що бе пристигнала в града..чак сега 'и се беше отворила възможност да го разгледа..не че имаше толкова много ангажименти..просто мързела я бе приковал пред телевизора или лаптопа.Най-много да отиде в някоя дискотека..нейният нощен живот никога не бе загърбван и оставян да гние, не, не той имаше едно специално място в сърцето 'й където Бел се грижеше за него тъй усърдно..
Тя чуваше как токчетата 'й потракват и отекват..улицата бе слабо осветена от лампите който все още не бяга изгорели или счупени.Бел обичаше такива улици..чувстваше се част от някой прочут филм..колите фучаха покрай нея, някой минаваха на червено.Една красива вечер..Започна да вали..първо леко с мини капки, а после по-едри..по мощни..Вече можеше да види отражението си в асфалта и все пак се отдалечи от шусето.Мисълта да бъде брутално изпръскана с вода никак не 'и допадаше.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Тъмните улички on Нед Юли 03, 2011 2:19 pm

Sophia Laurent

avatar
Next time, make it hurt, bitch.
Излязох от апартамента си облечена както обикновено за почивен ден. С някаква дънки и нещо, с което да ми е удобно. Реших да изляза от апартамента си, за да напазарувам нещо за вкъщи, защото доста неща ми бяха на свършване. Винаги взимах по малко, защото постоянно бях на работа и се хранех на площадката, а не у нас. Но сега почивах и нямаше да е зле да се запася в храна, в скучай, че някой ми дойде на гости. Запътих се към близките магазини, но внезапно започна да вали дъжд, а аз не си бях взела чадър. Затова набързо се мушнах в първия магазин, който беше до мен. Беше за списания. Е, и с това можех да се спася от дъжда. Взех си едно списание и платих на човека. Обърнах се към вратата и отворих списанието някъде към средата му. Сложих го над главата си и излязох навън. Добре, че бе от онези големи списания за мода и дизайн и можеха да ме покрият донякъде.
Минавах покрай тази улица, опитвайки се да ходя по - бързо, но всичко беше локви и кал. Тогава една кола мина много бързо близо до мен и водата се разпръска навсякъде. Хубавото беше, че аз бързо се отдръпнах назад и не ме измокри. Но точно тогава се бутнах в някой.
- О, извинявай.. - казах аз, обръщайки се към момичето, което бях бутнала сега. - Добре ли си?

Вижте профила на потребителя

4 Re: Тъмните улички on Нед Юли 03, 2011 8:42 pm

Bell Clarke

avatar
I'haven lost anything except my mind
Бел се беше замислила както винаги и не внимаваше много какво ставаше около нея.Може би и това беше причината поради която се блъсна в някакво момиче.Или може би то се блъсна в нея, не беше сигурна.След малко 'и се извини.
-Ъх..Добре съм.Вие как сте?
Каза тя обръщайки се.Бел я огледа.Напомняше 'и за една актриса..Но все пак беше прекалено много.Странно беше.Не очакваше да се срещне с колежка тъкмо на улицата.
-Извинете вие не сте ли актрисата..София...-Замисли се..-Ох все 'и забравям фамилията..Лау..Лаурент???..Ох не беше така..
Някой части от това изречeние изговаряше толкова тихо, че имаше чувството че говори със себе си..Гаден навик.

ПП: Извинявай, че пиша чак сега..но съм на гости на брат ми..и трябваше да гледам бебето..после пък имаше да правя други неща..и така..

Вижте профила на потребителя

5 Re: Тъмните улички on Пон Юли 04, 2011 1:58 pm

Sophia Laurent

avatar
Next time, make it hurt, bitch.
Усмихнах се, когато видях, че се бях блъскана с колежка. Не, че беше хубаво да се блъснеш в някой. Дори изобщо не беше хубаво. Усмихнах се, защото бях веднъж на премиера на филма 'и и много ми хареса, пък и бяхме колежки. Тя явно също знаеше коя съм. Само дето не можеше да се сети от начало за фамилията ми. Да, не бе единствена. Много хора не можеха да запомнят френската ми фамилия, но не беше от голямо значение. Понякога и на мен ми се случваше да не мога да запомня нечия фамилия. Имаше толкова много и толкова необичайни, които малко трудно се произнасяха. За щастие съм смесица от две различни култури и с два различни езика и можех да произнасям каквото и да било, за мое щастие. И знаех и двата езика, колкото да си направя малък разговор с някой от Франция или Италия.
Усмихнах се и подадох ръката си.
- Да, София Лаурент. - здрависахме се. - А вие, ако не се лъжа, сте Изабел Кларк. - усмихнах се отново.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Тъмните улички on Пон Юли 04, 2011 3:52 pm

Bell Clarke

avatar
I'haven lost anything except my mind
Бел се удиви от себе си, а на лицето и изгря една такава голяма усмивка.Страхотно беше,че беше познала събеседничката си ..Иначе щеше да е много неловко.А още по-удивена беше от това, че и тя я бе разпознала. Изабел не се самозалъгваше, знаеше, че не бе толкова прочута.
-Да, аз съм!
Каза тя без да направи никакъв опит да скрие чувствата си.
-Радвам се, че се запознахме.
Захили се глупаво.Не знаеше дали беше удачно да започне разговор.Личеше си,че бе излязла да си напазарува и в момента се прибираше.Замисли се над това колко хора сигурно я спираха и 'и досаждаха.Сложи ръка на кръста си и продължи да се усмихва.
-Тук някъде ли живееш?

Вижте профила на потребителя

7 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 8:15 am

Sophia Laurent

avatar
Next time, make it hurt, bitch.
Усмихнах се. И аз се радвах, че се бях запознала с нея, имайки предвид обстоятелствата. Беше малко странно да продължаваме да си говорим и да се гледаме, защото навън валеше като из ведро, а ние все още си говорехме. не, че имах нещо против да си говоря с нея, но не исках и двете да настинем. Можеше да я поканя у нас и можеше да пийнем по нещо ако искаше, но в никакъв случай нямаше да останем на това време тук. Точно тогава тя ме попита дали живея тук някъде.
- Всъщност, да. Живея доста наблизко. - усмихнах се. - Искаш ли да дойдеш? - попитах я аз.
Усещах как списанието, което носех над главата си, служещо ми като чадър, беше готово да се разпадне. Беше леко нелепо да си служа със списание като чадър, но си нямах и на представа, че щеше да вали днес. Просто бях излязла да напазарувам нещо за вкъщи. Но ако Изабел не искаше да дойде у нас, напълно щях да я разбера.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 9:20 am

Днес бях решила да не излизам никъде,просто да поседя вкъщи и може би да порисувам малко,но къде ти този късмет.Винаги изникваше нещо,което да провали всичко.Трябваше да отида до банката,която беше прекалено далеч,на цели 300 метра от нас.Облякох се и тръгнах по улицана,надявайки се по-бързо да стигна там.На всичко отгоре заваля и дъжд... този ден нямаше как да стане по-лош.Извадих сгъваем чадър от "торбата"..то не можеше да се нарече дамска чанта,какво ли нямаше вътре.Забързах темпото,но на няколко метра от мен видях две момичита,не им обърнах особено внимание,но нещо ми казваше да поспра за малко...е винаги слушах вътрешния си глас..и ето ,че се оказах права..Беше най-добрата ми прятелка..познавахме се още от..дори не помня от кога.Тя говореше с друг човек,но колкото и некултурно да беше ми се искаше да я изенадам в гръб.Приближих се до нея и я сръчках с пръст.
-И не се обади,че ще идваш,а? - гледах я някак укорително,но разбира се преливах от радост,че е тук.

Вижте профила на потребителя

9 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 10:46 am

Sophia Laurent

avatar
Next time, make it hurt, bitch.
Чаках все още отговора на Изабел. Ако приемеше - страхотно. Щяхме да отидем у нас, да си вземем нещо за пиене и да си побъбрим. Много щеше да ми е приятно да поговоря с колежка и с толкова мил човек. А ако си имаше работа или просто не искаше нямаше да 'и се сърдя или нещо. Всеки си имаше задължения. Усмихнах се и все още чаках отговора на Изи, когато някой ме сръчка внезапно. Първоначално си изкарах акъла, но след това чух познат глас и се обърнах назад. Това беше Вики. Боже, винаги ще намери начин как да те изкара и ангелите и дяволите от теб. Винаги ме плашеше. Обърнах се към нея и се почудих дали да я прегърна, защото цялата бях вир вода. Да, очевидно списанието те ставаше за нищо, освен за четене. Прегърнах я, за да 'и го върне, задето ме бе стреснала, като я измокря. Пък и ми липсваше.
- Вики, исках да те изненадам.. Но явно ти беше първа. - казах аз.
Тогава се сетих.
- Избел, това е Виктория Арчибалд. Вики, това е Изабел Кларк. - представих ги една на друга.
Можеха и да се познават, но аз все пак бях длъжна да ги запозная.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 11:07 am

Явно планът ми подейства,исках да стрестна София и така и стана.Дори за момент имах чувството,че щеше да ме ошамари,ако не се познавахме.Е доста време беше минало,откакто се видяхме за последно,но пък винаги поддържахме връзка.
След мократа прегръдка от страна на най-добрата ми приятелка, се запознах и със събеседничката й.
-Приятно ми е - стиснах ръката на Изабел и лепнах една доста широка усмивка.
Не спираше да вали, а и май нямаше намерението скоро да престане,беше доста облачно и мрачно.. за първи път съжелявах,че не бях гледала прогнозата за времето..
-Хей,доста сте мокри вие двете,защо не вземете моя чадър,имате повече нужда от него,а като гледам това списание..или каквото е там,вече не става за нищо - засмях се тихо и го подадох на Софи.

Вижте профила на потребителя

11 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 12:17 pm

Bell Clarke

avatar
I'haven lost anything except my mind
Бел се засмя.Бе замълчала защото бе видяла жената която се доближи чието име току що бе разбрала.Някак се притесняваше че може би не е уместно да остава с тях..Но все пак я бяха поканили.
-Приятно ми е..-Каза на приятелката на София, а след това се обърна и към самата нея.
-С удоволствие!-Изабел се усмихна широко.София изглеждаше много мила и никак не се бе главозамаяла от известността си..което бе страхотно качество.В тези времена бе трудно да останеш такъв какъвто си бил някога.

Вижте профила на потребителя

12 Re: Тъмните улички on Вто Юли 05, 2011 4:56 pm

Sophia Laurent

avatar
Next time, make it hurt, bitch.
Чудесно. Изабел беше съгласна да дойде в апартамента ми. Не исках да я оставям на този дъжд пък и ми изглеждаше много приятно момиче, което знаеше къде точно се намира и коя всъщност е. Не си мислеше, че е най - великата, само защото се е снимала във филми и това беше страхотно. Обърнах се към Виктория преди да ми даде чадъра и веднага го бутнах в ръцете 'и.
- Не. Аз вече съм подгизнала. Това се знае. Но ти не си и няма да има никакъв смисъл, ако ми дадеш чадъра си. Вземете го с Изабел, аз и така ще оцелея. - казах и се засмях.
- Е, към вкъщи. - казах аз.
С момичетата тръгнахме към апартамента ми.


П.П Пишете там направо.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите