You are not connected. Please login or register

Библиотеката

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Библиотеката on Пет Юли 01, 2011 9:14 am


_________________



When people ask me if I went to film school I tell them, 'no, I went to films.'
Вижте профила на потребителя

2 Re: Библиотеката on Чет Юли 07, 2011 3:04 pm

H.

avatar
repent, the end is extremely fucking nigh
Хектор се движваше през тълпата, без да я забелязва. Носеше дънки, черна тениска с карикатура на Грауча Маркс на нея и шапка с козирка, която бе нахлупил така, че да скрива очите му. На светофарите трябваше да извива глава, за да погледне под нея, защото тя сериозно ограничаваше кръгозора му. Тя беше причината да подмине библиотеката, но той осъзна това едва няколко пресечки след това и трябваше да се връща.
Когато влезе го лъхна познатата миризма на книги и знание. Измъкна читателската си карта от задния джоб и я подаде на възрастната дама - трябваше да я поднови. На бюрото й беше поставена табела, на която пишеше: Дороти Сандърс. Тя се усмихна на Хектор. Той си помисли, че вероятно е била много красива като млада.
- Здравей, Хектор - каза тя. Възрастните хора обикновено се държаха с по-младите от тях като със свои внуци, така че Хектор бързо бе свикнал с дружелюбното й отношение. - Ще стане за пет минути, но не е нужно да чакаш тук. Като свършиш, просто донеси книгите, а аз ще ти дам картата.
- Благодаря, Дороти - каза той и се отдалечи от бюрото й. Между многото лавици с книги имаше по някоя маса с пейки от двете страни, на която тук-таме седяха съсредоточени читатели. Хектор често се възползваше от тези маси, за да потъне в някоя книга, а останалите, които щеше да отнесе после със себе си вкъщи - стояха на купчинка до него и очакваха своя ред.
Днес той не беше на криминална вълна, нито му се четеше някаква фантастика. Нравствоучителните романи отпадаха веднага - обикновено не стигаше далеч с тях, просто авторите веднага започваха да му лазят по нервите с убедеността си в своята правота и опита си да я наложат като единствена възможност. Отмина историческата проза, без да се замисля. Всъщност той имаше точна идея какво му се чете - просто винаги гледаше да разнообразява четивата си, за да не му доскучаят. Взе си един том с поезията на Дилън Томас и сборник с разкази на Саки, на които смяташе да отдаде нужното внимание вкъщи. После отиде до биографичния раздел. Обичаше да чете биографични книги, особено за художници, повечето от които представляваха албуми с подробно представяне на творбите им. Не се съобразяваше с епохи, националности и направления, просто взимаше това, за което имаше настроение в момента.
Сега се двоумеше между Бош и Арчимболдо, в крайна сметка избра първия. Взе си и Дега, но за него вероятно нямаше да има време днес.
След това, внимавайки да не изпусне никоя от книгите, се запровира между лавиците, в търсене на празна маса. Накрая намери една и нареди избраните произведения, така че да оформят стабилна купчина. Отвори албума с нидерландския художник и потъна в нея така, че ако в този момент някой се разкрещеше "Пожар! Пожар!" едва ли щеше да го чуе.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Библиотеката on Чет Юли 07, 2011 8:02 pm

Beatrice

avatar
eating?fuck it,i prefer dreaming
-Здравейте,госпожице.Добре дошли в градската библиотека.Дали бих могла да ви бъда полезна с нещо?-издекламира Дороти Сандърс,принуждавайки лицето й да се изкриви в усмивка.
Туко-що влязлата жена я погледна отнесено.Сините й очи се присвиха,устните й се сцупиха.Изглеждаше сякаш мисли усилено,но след секунди мускулите й се отпуснаха.Поклати глава.
-Опасявам се,че търся същество от другия пол-отвърна новодошлата-Някой да е идвал тук...преди около 15-тина минути?
Дороти се посмути от въпросите на жената.Беше твърде млада,за да бъде полицейски инспектор,а и странните дрехи,които носеше,показваха,че не се занимава с такава сериозна работа.Русата й коса бе вдигната на главата й с химикалка,а на ушите й висяха две различни обици.Усмивката й беше меко казано стресираща.
-Боя се,че не мога да ви давам такава информация за посетителите ни.-промълви сковано.Стори й се,че студена струйка пот се спуска по врата й.
Русата жена се засмя,отмятайки глава назад.
-Разбирам,Дороти,няма проблем-наклони глава на една страна.Продължи да се усмихва още няколко минути и библиотекарката потрепери-Радвам се,че най-сетне се срещаме,Дороти.
Преди да успее да отговори,непознатата беше изчезнала,влизайки навътре в библиотеката.Скри се зад един рафтовете и започна да обикаля безцелно наоколо.Лятната й рокля се вееше зад нея,докато криволичеше между лавиците.Извади очилата си от малката си чанта и ги сложи,за да вижда по-добре.
Тежка въздишка се отдели от устните й,докато стигне една от най-отдалечените маси в библиотеката,скрита между рафтовете.На нея стоеше слабо момче,очевидно потънало в четивото си.Имаше кафява коса,прилично разрошена.
Русокосата се усмихна нежно и се настани до него,без да пита.Момчето вдигна поглед и срещайки очите й,за момент се посмути.
-Точно теб търсех-каза момичето,протягайки ръка напред-Аз съм Беатриче.
Той я гледаше стреснато.
-Мен ли?-повтори неразбиращо.
Беатриче кимна няколко пъти,прекалено бързо.
-Да,точно теб.Усетих аурата ти от улицата!Отдавна не съм срещала човек с такова излъчване!Трябваше да те видя.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Библиотеката on Съб Юли 09, 2011 7:00 am

H.

avatar
repent, the end is extremely fucking nigh
Четеше всеки ред и си го повтаряше наум, за да го запомни. После се взираше в картините, но при Бош детайлите бяха толкова много, че нямаше как да улови магията, гледайки снимка в албум. Трябваше да го види на живо. Но нямаше средстата и времето да виси по изложби по цял ден.
Тя дойде и прекъсна заниманията му, странна като внезапен дъжд и също толкова рязка. Представи се като Беатриче. Беатриче е красиво име, помисли си объркан Хектор. Почти колкото нея самата.
Жалко, че беше луда.
- Извинявайте, какво? - попита невярващо. - Съжалявам, госпожице, но май сте объркали човека.
Тя поклати отрицателно глава. Ръката й продължаваше да стърчи протегната напред, сякаш възможността да не получи отговор беше невъзможна. Все така объркан Хектор я стисна. Беше мека и топла и от докосването й му стана приятно.
- Хектор - каза. Без фамилия; винаги без фамилия. Тя не му принадлежеше. Беше само върху документите му, защото останалият свят се боеше да го приеме иначе. Но не беше негова.
Беатриче кимна, сякаш бе очаквала отговора му. Той се размърда неловко на мястото си и затвори книгата, защото нещо му подсказваше, че няма да продължи със заниманието си. Тя го погледна така, сякаш искаше да каже, че няма против. Хектор се опитваше да разбере присъствието й тук, но тъй като не успяваше, се чудеше как да се освободи от него. Имаше опит, затова знаеше, че трябва да подходи деликатно.
Но преди да успее направи каквото и да било, тя каза нещо, което го обърка още повече и той забрави за намеренията си.
- Знаеш ли, че имаш боя по лицето?
- Не - отвърна честно той. - Аз съм художник - додаде, за да обясни това, но дори не направи опит да се избърше - често му се случваше. Вместо това попита: - Какъв цвят е?



Вижте профила на потребителя

5 Re: Библиотеката on Нед Юли 10, 2011 8:12 pm

Beatrice

avatar
eating?fuck it,i prefer dreaming
-Какъв искаш да бъде?-отвърна Беатриче с усмивка и посегна към лицето му.Пръстите й докоснаха бузата му,разтривайки го ритмично.Хектор не помръдна,въпреки че малко се учуди от движението й.
-Защо го направи?-попита объркано момчето-Можеше пък да съм се нарисувал нарочно.
Беатриче се засмя.Звънкият й смях огласи цялата библиотека,а сините й очи затрептяха живо.Наклони глава на една страна.
-А нарочно ли беше?
Хектор изръмжа.
-На всичко ли отговаряш с въпроси?-каза раздразнено.
-Не-отвърна честно момичето,свивайки рамене-Защо,искаш ли да правя така?
Той извърна глава.Беатриче едновременно го смущаваше,но и ядосваше.Харесваше му начинът,по който се смееше и колко искрена излгеждаше докато говореше.Но го изнервяше и той не разбираше защо.Може би защото беше прекъснала заниманията му точно по средата.
-Червена.Беше червена-изведнъж каза Беатриче с широка усмивки-Като кръвта.
Продължи да му се усмихва още няколко минути преди той да отговори.Говореше му без да мисли,без да обмисля реакцията му преди това.Аурата му я караше да му се възхищава и без да го познава-никога не бе виждала толкова силна светлина.Примига,знаейки че това задържа вниманието върху очите й.
-Имаш странни очи.-отбеляза Хектор,игнорирайки напълно коментара й за боята.Беатриче само кимна разбиращо.Не се обиди,не направи гримаса,дори не спря да се усмихва.-Не те ли е страх,че хората непрекъснато се взират в тях?
Тя отново се разсмя.Докосна го по рамото,навеждайки леко глава към него.Хектор трепна,когато пръстите й приближиха тялото му.
-Това е предназначението им,Хектор-отвърна момичето,свивайки леко рамене-Бог ги е дал,за да ги гледат хората.За да откриват нещо там.
Той се загледа в нея,в порцелановото й лице.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Библиотеката on Съб Юли 16, 2011 7:01 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Необичайно замислена и тиха се запътих към градската библиотека. Нещо днес се чувствах притеснена.
Вървях бавно към мястото с желанието да си взема някоя книга и да почета на тихо. Въздъхнах и разтърсих глава.
След десетина минути стигнах до библиотеката и открехнах вратата влизайки вътре и затваряйки я след себе си. Облегнах се на нея за секунда и след това бързо се одтласнах от нея отивайки до възрастната библиотекарка. Познавах я защото често идвах тук.
Тя казваше, че съм и била като собствена внучка.
Роза ми се усмихна топло. Направих опит за усмивка, която не се получи много добре.
Жената ме изгледа разтревожено, но й направих знак, че съм добре. Запътих се из десетките лавици четейки резюмето на всяка книга, която привлечеше вниманието ми.
Изведнъж се спрях и издърпах черна книга с червена лента на нея. Усмихнах се, "Здрач-Зазоряване" а? Разтворих книгата на случайна страница и се зачетох. Не очаквах да я има тук (книгата).
Мислите ми се задълбочиха в сюжета и аз съвсем се отнесох на някъде вживявайки се може би някой от героите.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

7 Re: Библиотеката on Съб Юли 16, 2011 7:13 pm

Бригита вървеше измежду високите лавици пълни до една с книги и се опитваше да открие вдъхновението си сред тях. Но, за жалост, освен лицето на Томас, не виждаше нищо друго в съзнанието си. Въпреки че си бе обещала, че след като напусне Германия, повече няма да се сеща за него, ето, че в момента отново го правеше... И подръпваше, макар и несъзнателно, дългите ръкави на лятната си памучна риза. Този тик й бе останал от годините съжителство с властния й съпруг. А и все още по кожата и се забелязваше някоя и друга неизбледняла синина.
Всеки сам си носеше кръста, но нечии бяха прекалено тежки или прекалено болезнени. Русокоската поклати глава, тъй като надали бе особено удачно отново да потъва в една от своите черни дупки. Нали си беше обещала, че ще се промени? Кимна си уверено, докато поклащаше съвсем леко глава, а пред очите й се откри това, което търсеше.
Цяла етажерка пълна догоре с различни книги и списания, които криеха в себе си непознати досега кройки. И всичко това успя да породи усмивка на устните й. Колко малко й бе нужно, за да се почувства щастлива. Прехапа устната си, докато се вдигаше леко на пръсти, за да измъкне книга, с дебели корици и примамливо заглавие, което щеше да и разкрие как точно може да превърне "античното" в "модерно" или беше нещо подобно. Не обърна особено внимание, но пък се запъти към читалнята.
Поне там желаеше да стигне, преди да се изгуби съвсем из високите лавици. Завъртя очи раздразнено и тъкмо щеше да седне на земята, когато забеляза някакво момиче. Може би щеше да й помогне с намирането на подходяща мебел за сядане.
- Извинявай- прошепна Бригита и прибра непокорен кичур за ухото си.- Дали тук някъде има читалня?

Вижте профила на потребителя

8 Re: Библиотеката on Съб Юли 16, 2011 10:28 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Обърнах се към момичето което ме извади от света на Здрач. Затворих тихо книгата и я бутнах на празното място образувано от липсата и. Обърнах се към момичето. Усмихнах се на блондинката и прокарах пръст по дължината на косата си като завъртях един кичур от нея около пръста си.
-Да има. Продължи на право и завий на втората лавица в дясно, след което завиваш един път на ляво и си там. - обясних търпеливо.
-Ъъъ...не, че е точно читалня, но можеш да седнеш и да прочетеш...това което ще четеш. - оплетено казах аз. Забелязах един призрак на съседната лавица, който ме погледна безизразно и изчезна. После пак се появи и пак изчезна и после пак и пак и пак... Осъзнавах, че стоя като статуя, но призрака беше на не повече от десет годишно момиченце гледащо ме право в очите. Цвета се отдръпна от лицето ми когато момиченцето-призрак ми отправи зловеща усмивка. Малко бяха призраците, които ме плашеха, та нали това ми бе работата. Стоях с втренчен поглед в нищото, но там нямаше нищо само за хората.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

9 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 9:06 am

- Аха- Бригита кимна колебливо, тъй като й звучеше прекалено сложно, за да стигне дотам, поне сама. Справяше се отлично с ориентирането из космополитните градове, но за жалост всякакви сгради я караха да потръпва неприятно, понеже само я объркваха. Бяха прекалено сиви и еднотипни и често си нямаше и идея къде точно върви. Разтърси съвсем леко глава, тъй като бе започнала да се разсейва от мислите си, за пореден път.
- Мисля, че и тук е достатъчно удобно.- с ръка русокоската изрисува кръг около себе си, за да покаже, че няма да се справи като следотърсач до предполагаемата читалня.
Опря гръб на една от библиотеките и се плъзна по нея, за да може да се настани на пода. Не беше ръбещо, а и тя не беше придирчива. Бе привикнала на всякакви условия, така че нищо не й се виждаше странно или неприятно, освен, може би... Обеща си, Бригита! Скара й се вътрешният й глас, задето отново се отдаваше на миналото си, а не трябваше. Германката си кимна уверено и поклати глава, за да избистри съзнанието си.
Върна погледа си на непозната си и забеляза ужасеното й изражение и очите й втречени в някаква точка. Бригита се обърна веднъж, а после и още веднъж, тъй като не забелязваше нищо.
- Какво стана?- учуденият й поглед фиксира червенокоската.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 12:35 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Обърнах глава към момичето. Да на истина, какво точно ставаше?
-Ами...нищо важно... - и видимо за обикновен човек.
Довърших изречението в главата си. След това отново се обърнах към мястото от което ме гледаше момиченцето-призрак и забелязах, че я нямаше.
Дълбока въздишка на облекчение се откъсна от гърдите ми и отново се обърнах към непознатата. Настроението ми се оправи и аз се усмихнах.
-Ако не е прекалено нахално мога ли да попитам какво четеш? - все още усмихната казах аз. Взех някакво списание оставено измежду книгите и се свлякох по същия начин като блондинката с едната разлика, че бях срещу нея.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

11 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 1:29 pm

Русокоската повдигна леко вежда, докато по лицето й се четяха любопитство и недоверие едновременно. В крайна сметка, обаче, реши, че не е нейна работа да се меси в чуждия живот с непрестанни въпроси. Ако момичето желаеше щеше да й сподели само, не бе нужно Бригита да упорства, за да получи информацията.
- Сигурна ли си?- все пак не успя да устои на собствената си загриженост. Вече любопитството бе заменено от нея, тъй като германката се замисли за собствената си съдба. Ако преди време и някой друг освен майка й бе упорствал да разбере какво точно се случва зад заключените врата на дома им с Томас, може би, нямаше да й отнеме шест години, за да избяга от него.
- По-скоро разглеждам картинки...- рязко смени темата, докато погледът й се плъзгаше по гланцираната повърхност на корицата. Щеше ли да й се наложи да чете или щеше да се води по усет? Може би и двете, така че реши да доотговори на зададения въпрос.
- Черпя идеи за кройки. Шивачка съм.- Бригита върна погледа си отново на непознатата, докато с пръсти отваряше на произволна страница. Опитваше се да намери нещо, което да подскаже за какво точно става на въпрос.
- Май не започнахме правилно.- някак замислено, но въпреки това с усмивка обяви русокоската.- Бригита, приятно ми е.- престави се, докато се навеждаше леко напред, за да може да се здрависа с момичето.

Вижте профила на потребителя

12 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 7:59 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Кимнах енергично на въпроса й. Изслушах я.
Шивачка а? Винаги съм искала да стана моден дизайнер, но за съжаление мечтата ми не се сбъдна...е поне не бе само една. Момичето ми каза името си и леко се наведе за да се здрависаме.
-Анета. - усмихнато казах аз.
Поех ръката й и леко я разтърсих след което се отдръпнахме.
-Сигурно е интересна работа... - казах с интерес аз. Усмивката ми бе на лицето ми.
-Някога исках да стана моден дизайнер. - казах бавно и замислено аз.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

13 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 8:21 pm

- Интересна е, да. Дори ми доставя удоволствие, но скапва ръцете.- засмя се весело, докато помахваше леко с пръсти. Искаше да покаже, че покрай всичките карфици, с които правеше пробите, и шиенето на машина нежната кожа по ръцете й бе загрубяла. Но пък не беше нещо, което не се преживява, така че имаше ли особен смисъл да се страда?
О, не! Поне така бе решила Бригита. Да се занимава с шиене и стилизиране на дрехи й бе мечта от малка и щом й се предостави възможността да учи, в един от колежите по дизайн и мода, тя я сграбчи като удавник за сламка и не я пусна цели 3 години. Да бъде заобиколена от платове, кройки и шевни машини бе раят за германката и, може би, по тази причина апартаментът, който тя обитаваше в момента, силно приличаше на шивашко студио. Предпочиташе да си легне гладна, отколкото да не купи парчето кожа, за да довърши започнатата рокля. Някой някога й бе казал, че всичко е въпрос на приоритети. А за един творец, храната за душата винаги бе по-важна.
- Какво ти попречи, Анета?
Бригита я погледна любопитно, докато оставяше книгата на страна. Винаги имаше време да се рови из нея, а в момента имаше невероятния шанс да завърже поне едно ново познанство, откакто е в града.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Библиотеката on Нед Юли 17, 2011 8:32 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
-О, наричай ме просто Ан. - с усмивка казах аз след което се замислих. Главната причина бе мащехата ми. Тя никога не ми позволяваше нищо.
Нито преди да и кажа за това, че виждам призраци, нито след това.
Тя никога не ме бе обичала, само дето баща ми не виждаше това.
-Мащехата ми. - кратко казах аз.
-Винаги ме е мразила и от доста време чувствата са взаимни. - казах аз като повдигнах рамене сякаш това не бе кой знае какво.
Не, че беше.
На края все пак свикнах с отвратителното й държание към мен.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

15 Re: Библиотеката on Пон Юли 18, 2011 9:37 pm

- Добре, Ан.- Бригита кимна послушно, докато за поредене път подръпваше ръкавите си надолу. Дори на самата нея това не й правеше впечатление, а се бе зарекла да се откаже от всякакви навици, които биха могли да й напомнят за нещо неприятно. За жалост, обаче, влиянието на Томас върху нея се бе отпечатало и в начина й на мислене, и в начина й на държание. Беше някак тъжно, но русокоската все още не можеше да се отърси от всичко преживяно. След някоя и друга седмица, или поне тя така се надяваше, всичко щеше да отмине и Бригита щеше да се радва в новото си начало в Ренлоу. Макар че в списъка й с неща от изключително значение, стоеше под номер едно това да си намери работа. Дали случайно скоро нямаше да се снима филм или нещо подобно? Определено трябваше да провери в някое от студиата в града.
- Знаеш ли? Забрави я! Винаги можеш да започнеш от начало, а нова професия звучи като добро такова.- Жената си кимна уверено, докато усмивка разцъфваше на устните й, породена от идеята, която туко-що бе споделила на Анета. След като се бе отървала от съпруга си, германката се чувстваше по-уверена и затова и сега се опитваше да нахъса новата си позната.
- Ще бъде забавно, а и виж колко много четива има наоколо.- пошегува се блондинката, докато надигаше книгата, която бе взела със себе си преди малко. Бе убедена, че вътре се крие нещо ново и определено интересно.

Вижте профила на потребителя

16 Re: Библиотеката on Пон Юли 18, 2011 10:34 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Усмихна се и леко наклоних глава.
-Това е страхотна идея... - казах аз.
-...и все пак мечтаех за това цели 10 години... - замислено казах и се усмихнах.
-Но знаеш ли, вече ми е все тая... - колебливо повдигнах рамене.
-Нали се махнах от дома си. Какво повече мога да желая? - усмихвайки се казах аз. Този факт ме правеше наистина щастлива. Не, че исках да оставя баща си в лапите на онази лисица, но той си го заслужаваше. Не ми повярва когато му казах, че Клариса ме удари. Не ми повярва дори когато му казах, че ме бутна пред десетки хора на улицата, а лед това теглейки ме заведе в къщата ни където ме заключи в килера. Аз просто исках да помогна на онази жена... Казах й, че дъщеря й е добре... там където отиват мъртвите... Въздъхнах и леко тръснах глава. Не ми се мислеше за миналото. Предпочитах настоящето. Усмивка озари лицето ми.
-Знаеш ли, че всъщност макар да не осъществих дизайнерската си мечта си намерих доста по-подходяща професия... - казах усмихвайки се аз.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

17 Re: Библиотеката on Пон Юли 25, 2011 8:49 am

- Всичко?- предположи Бригита, докато я гледаше, едва ли не, объркано. За германката всеки човек бе в абсолютното си право да желае, каквото и да било или пък колкото и да било. Да, човек можеше да желае всичко! Друг бе въпросът дали щеше да го получи. Важното бе желаението, нали? И мечтите, а една мечта може да те крепи във всеки един момент, така че проблем нямаше.
- Уу, каква?- полюбопитства русокоската с усмивка на уста. Може би не бе особено възпитано, че разпитва Анета така, но какво пък, прекомерното възпитание бе за една съвсем различна епоха. В нашата такива въпроси си бяха напълно допустими или поне така реши Бригита и никой нямаше правото да и каже, че греши. Всъщност всеки го имаше и тя приемаше с усмивка всяка една такава градивна критика. Беше и особено забавно, когато я караха да избегне леко твърдото си немско произношение. Вече бе успяла да го премахне напълно, но все още се срещаха някои думи, които наистина я затрудняваха.
- Винаги можеш да съчетаеш и двете си професии.- синеоката жена и кимна професионално, сякаш бе изказала нещо велико. Това теория на относителността и решение на световната криза. Бригита поклати глава, за да спре да се самоиронизира и се усмихна към Ан.

Вижте профила на потребителя

18 Re: Библиотеката on Пон Юли 25, 2011 9:44 am

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
-Актриса. - усмихнах се.
-А и лично според мен дете професии не могат да бъдат съчетани. - свих рамене.
Актьорството не бе лека работа. Всичкия този сценарий и реплики направо можеха да побъркат човек.
Колкото до модния дизайн, макар и никога да не ми се бе сбъднал като мечта предполагах, че също е бая натоварена работа. Въздъхнах и се усмихнах.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

19 Re: Библиотеката on Пон Юли 25, 2011 5:10 pm

- Предполагам е интересно.- леко вяло и някак замислено отвърна Бригита, докато се опитваше да си се представи в образа на актриса. Успя да го направи само за миг и не й хареса. Бе заобградена от орди папараци, които се ровеха в живота й без спир... и без да имат правото за това, естествено. Но ако бе известна личност, може би никога нямаше да се омъжи толкова млада и никога нямаше да бъде принудена при всяко мигване да подръпва нервно ръкавите си. Ала германката бе на мнение, че не я бива да се преструва или пък имитира фалшиви емоции. Всъщност бе добра, или поне донякъде, защото никой не бе успял да разшифрова смесените сигнали, които тя излъчваше и никой не успя да разбере, че Бригита бе жертва на домашен тормоз. Реши, че не заслужава да се задълбочава в тези си спомени и поклати ведро глава.
- Сигурно могат, но е за хора, които не умеят да спят.- пошегува се блондинката и се засмя прекалено силно, поне според критериите на библиотеката, и някой от съседните редици с книги и изшътка. А това я накара да се засмее още по-силно, но постави длан пред устните си, за да не се чува никакъв звук.

Вижте профила на потребителя

20 Re: Библиотеката on Пон Юли 25, 2011 11:22 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Смехът ми се смеси с този на Бригита и ми стана още по-смешно когато тя сложи ръка пред устните си.
За съжаление обаче аз не успях да се удържа и смехът ми се разнесе из всяко кътче на голямата, тиха библиотека. И разбира се заканата на Роза не закъсня.
Каза ми да внимавам повече или ще ме изгони.
Думите й бяха придружени с онази усмивка, която казваше, че ми се кара по задължение, а не защото иска. Пратих й въздушна целувка и тя извъртя поглед все още усмихвайки се. Смигна ми и сетне се загуби из лавиците с книги.
Обърнах глава към Бригита все още усмихвайки се.


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

21 Re: Библиотеката on Вто Юли 26, 2011 4:51 pm

Докато библиотекарката им правеше забележка, Бригита се опита да си придаде сериозно изражение, но без успех. Прехапваше устни опитвайки се да на се смее или поне не с глас, ала за жалост се провали и в мига, в който жената им обърна гръб германката се засмя отново. Просто бе по-силно от нея.
Като ученичка я бяха наказвали прекалено често, поради веселия й смях, който често звънтеше из часовете, но тя така и не се научи да изкорени този си "лош" навик. А и това бе единственото, което Томас не успя да й отнеме, затова смехът й бе толкова ценен. Преди и се струваше позьорско, когато някой заявеше, че "Смехът ще спаси света", но вече твърдо вярваше в твърдението. Все пак смехът бе спасил нейния свят. Поклати глава преди да се усмихне леко, но все пак през кикота си прошепна:
- Защо всички се впрягат толкова?

Вижте профила на потребителя

22 Re: Библиотеката on Нед Юли 31, 2011 4:37 pm

Анета Диабло

avatar
El Aliento del Diablo
Все още опитваща се да заглуша смеха си погледнах към Бригита.
-Ами нямам идея. - повдигнах рамене.
-Може би Роза се впряга толкова защото вече е на възраст. - в момента, който казах тези думи жената се показа из една от лавиците гледайки ме косо. Смигнах й и погледнах към Бригита.
-Вероятно всеки по свои си причини. - отново повдигнах рамене смеейки се.


П.П. Много, много, много се извинявам за закъснението. :D


_________________



I love him, oh yes i do. He's for me, not for you. And if by chance you take my place, ill take my fist and smash you face....
Вижте профила на потребителя

23 Re: Библиотеката on Пон Авг 01, 2011 8:47 pm

H.

avatar
repent, the end is extremely fucking nigh
Spoiler:
Beatrice написа:-Какъв искаш да бъде?-отвърна Беатриче с усмивка и посегна към лицето му.Пръстите й докоснаха бузата му,разтривайки го ритмично.Хектор не помръдна,въпреки че малко се учуди от движението й.
-Защо го направи?-попита объркано момчето-Можеше пък да съм се нарисувал нарочно.
Беатриче се засмя.Звънкият й смях огласи цялата библиотека,а сините й очи затрептяха живо.Наклони глава на една страна.
-А нарочно ли беше?
Хектор изръмжа.
-На всичко ли отговаряш с въпроси?-каза раздразнено.
-Не-отвърна честно момичето,свивайки рамене-Защо,искаш ли да правя така?
Той извърна глава.Беатриче едновременно го смущаваше,но и ядосваше.Харесваше му начинът,по който се смееше и колко искрена излгеждаше докато говореше.Но го изнервяше и той не разбираше защо.Може би защото беше прекъснала заниманията му точно по средата.
-Червена.Беше червена-изведнъж каза Беатриче с широка усмивки-Като кръвта.
Продължи да му се усмихва още няколко минути преди той да отговори.Говореше му без да мисли,без да обмисля реакцията му преди това.Аурата му я караше да му се възхищава и без да го познава-никога не бе виждала толкова силна светлина.Примига,знаейки че това задържа вниманието върху очите й.
-Имаш странни очи.-отбеляза Хектор,игнорирайки напълно коментара й за боята.Беатриче само кимна разбиращо.Не се обиди,не направи гримаса,дори не спря да се усмихва.-Не те ли е страх,че хората непрекъснато се взират в тях?
Тя отново се разсмя.Докосна го по рамото,навеждайки леко глава към него.Хектор трепна,когато пръстите й приближиха тялото му.
-Това е предназначението им,Хектор-отвърна момичето,свивайки леко рамене-Бог ги е дал,за да ги гледат хората.За да откриват нещо там.
Той се загледа в нея,в порцелановото й лице.

Не вярваше в Бог. Всъщност никога не беше вярвал, че Бог има каквото и да е общо със случващото се на тази проклета планета. Но начина, по който тя го каза... Беше толкова искрена, че за момент предаде вярата си и на него. Имаше чувството, че тя е една от онези особени личности, които срещаш веднъж в живота си.
Той се почувства неудобно и потърси с поглед нещо, към което да прикрепи вниманието си. Не го намери и притеснените му очи се върнаха обратно на нея. Тя се усмихваше със странна, отнесена усмивка.
В библиотеката вече бе настанало непривично за тази част от деня оживление и Хектор успяваше да дочуе откъси от чуждите разговори, които допълнително объркваха мислите му. Беатриче като че ли забеляза това, защото се изправи и му подаде ръка, сякаш беше водач към нещо твърде странно и мистично, че да бъде наименувано. Хектор я погледна изненадано.
- Твърде много различни хора се събраха тук, не мога да се концентрирам върху теб.
- Ами... - успя да каже той, но изречението си остана недовършено, отчасти защото той самият не знаеше как е най-правилно да продължи. Стана и внимателно взе книгите си. - Къде отиваме? - попита.
- Не е нужно да знаем - отвърна Беатриче и тръгна между лавиците. Хектор я последва, чудейки се на собствените си действия. Имаше нещо в нея, което го караше да я следва, само за да види какво ще стане по-нататък. Същевременно с това изпита желание да се прибере вкъщи и да рисува. В крайна сметка, любопитството надделя над вдъхновението.
- До скоро, Дороти - викна той на излизане.
- Картата! - подсети го жената и я размаха във въздуха. Мъжът беше забравил за нея, но се върна пъргаво и я взе, като благодари на библиотекарката. Тя му се усмихна по майчински нежно и му пожела да се върне по-скоро.
Беатриче не го чакаше и той трябваше да ускори крачката си, за да я настигне. Температурата се бе повишила с няколко градуса, откакто бе влязъл в сградата, но недостатъчно, за да му се стори неприятно. Когато се изравни с нея, повтори въпроса си от преди малко, като се надяваше на по-малко неясен отговор.
- И все пак, къде отиваме?

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите